Мудно, красиво, банално


Доста се вълнувах за излизането на „Създателят“, новият филм на режисьора Гарет Едуардс (станал известен с „Rogue One: История от Междузвездни войни“) и потенциално една от най-висококонцептуалните фантастики за годината. Не очаквах да бъда толкова разочарован. Филмът върви мудно, първият час е направо скучен. Не ни казва абсолютно нищо ново или дори релевантно за изкуствения интелект. Повдигнатите теми за размисъл вече са повдигани сто пъти. Единствено приличният финал, 2-3 по-добри и силни момента, както и красивите кадри и впечатляващите визуални ефекти, ме спират да обявя този филм за най-омразния ми за годината.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Не мога да кажа, че The Creator няма сюжет – има си достатъчно стабилна история. Но тя е толкова формулаична и се развива толкова бавно, че все едно няма нищо. След като Лос Анджелис е взривен от изкуствен интелект, САЩ построяват гигантска подвижна космическа станция, пълна догоре с ядрени оръжия, и повеждат война срещу роботите и техните поддръжници – болшинството от които са в Нова Азия. Джошуа е таен агент, внедрен при Мая – предполагаемата дъщеря на създателя на изкуствения интелект, но се влюбва в нея и дори двамата зачеват дете. Мисията (и животът) му обаче е провалена от преждевременна атака на сънародниците му и Мая привидно умира. Години по-късно му казват, че тя вероятно още е жива, и го изпращат на поредна мисия – да намери и унищожи ново оръжие на ИИ-то, застрашаващо станцията. Оказва се, че оръжието е полудете-полуробот със способността да контролира електрониката от разстояние. Сега Джошуа трябва да реши какво да прави с детето и на коя страна да застане, докато междувременно даде всичко от себе си, за да получи още един миг със своята възлюбена.

Повярвайте ми, със сигурност прочитането на горния абзац ви е било много по-интересно отколкото гледането на цялото това нещо на кино. Историята е разказана болезнено мудно, тук-таме с объркващо накъсани кадри и неподходящ саундтрак, героите по никакъв начин не ви привличат към историята (Джон Дейвид Уошингтън прави много слаба роля, единствено мистериозната Мая и бабата-войник имат някакъв чар, повече заради актрисите, отколкото заради предвиденото в сценария), на моменти даже ми се доспиваше в киното. За съжаление, там е невъзпитано да си извадите телефона и да се разнообразите с игричка или разцъкване на фейсбук, а не бях достатъчно изморен, за да задремя, така че се наложи да продължа да гледам. Спомних си за Ad Astra – там направо си заспивах на моменти, дано не съм хъркал.

През цялото време се надявах поне в края да се случи нещо интересно, което да осмисли двата часа филм (усетени като 20), но уви. Финалът е приличен и дори има миниатюрни емоционален заряд и лиричност, но далеч не достатъчно, за да оправдае скуката преди него. Твърде малко, твърде късно.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Нещо, което евентуално би могло да ви спре да не си тръгвате от киносалона, са красивите кадри и специални ефекти. Стига разбира се да не ви пречи, че голяма част от тях са свързани с масови разрушения и изтребления. Роботите не са особено впечатляващи или оригинални (преди 8 години гледахме „Чапи“), но военните машини, експлозиите, космическата станция, битките, градовете, пейзажите са наистина прелестни. Впечатляващо е, че не им е трябвал 9-цифрен бюджет, за да ги постигнат. Тъжно е обаче, че такова великолепие е похабено за такава празна история.

Нещо, което евентуално би могло да ви накара да запомните с нещо филма, да го обсъдите с някого след края му, са темите за размисъл – признавам, че такива все пак се повдигат, макар и изтъркани, а част от тях – неадекватни. Войната е нещо ужасно, изтреблението на маса народ със сигурност няма как да донесе повече позитиви, отколкото негативи, така че не бива да се допуска. На нас ни е лесно да си говорим тези очевадни истини и да мрънкаме за мир отстрани, но ако попаднем сред жертвите на войната, то ужасът е всеобхватен и унищожителен за психиката. Сухите кадри на масово унищожение, изобилстващи във филма, помагат в предаването на тази идея и наистина те карат да усещаш гадостите на войната по-отблизо.

Интересно е решението американците да бъдат лошите в тази история. Новоазиатските селяни, роботи и селяни-роботи (да, пълно е с роботи с дрипи и кърпи на главите, които по цял ден просто си копат нивите – явно така се подсилва алегорията и се очовечава ИИ-то, колкото и да е безумно) искат да живеят в мир, но насилствените износители на демокрация ги преследват и измъчват безмилостно. Явно Гарет Едуардс се е вдъхновил от азиатските култури и войната на САЩ във Виетнам, в което по принцип няма лошо, но тук даже малко е хиперболизирал. На моменти се чудех как така не съм разбрал, че филмът е финансиран от китайското правителство (той всъщност не е, но би било напълно нормално да си го помислите). Е, американците със сигурност не са ангели и ако The Creator предотврати някоя и друга инвазия в нечий петролен кладенец, може и да има смисъл от него. Но едва ли.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Като цяло, филмът се усеща доста остарял – може би ако беше излязъл преди 20 години, нямаше да съм толкова критичен. Просто се приема, че ИИ има съзнание и права на живот като хората, което не е така и в близко бъдеще няма да бъде. Просто се приема, че може години наред да съществува един-единствен екземпляр от някаква нова технология, който, ако бъде унищожен, не може да бъде повторен – сякаш създателят на такава технология не би си направил цяла армия щом го може.

Общо взето, този филм е издънка за Гарет Едуардс. И явно не сме били прави да го надценяваме заради Rogue One (чийто най-добри моменти всъщност не са негови, а на режисьора след това – Тони Гилрой). Впрочем, той се опитва да копира част от атмосферата на споменатия блокбъстър, но тук тя е празна и не се усеща по същия начин. Ще имам едно наум следващия път, когато излезе негов филм. А вие имайте едно наум, че „Създателят“ вероятно не е това, на което се надявате.

 

Моята оценка:

История – 3+
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 3-
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Добър (3,75)



Виж цялата статия ТУК!