Българинът за цял живот плаща осигуровки, колкото е операция в Германия



https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0585/0000585731-fbh.jpg

Изкуственият интелект ще се отрази отрицателно на отношенията лекар – пациент и може да засили самолечението. Дигитализацията в сектор здравеопазване върви с темпове, които не сме виждали. Липсата на пари в здравеопазването е огромен проблем, възможно е да има течове в системата, които трябва да бъдат запушени, това коментира адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация, в предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков.

Изкуственият интелект е една от водещите теми в здравеопазването. Димитрова смята, че изкуственият интелект ще се отрази отрицателно на отношенията лекар и пациент, защото пациентът ще уверен, че ще получи правилна диагноза и ще започне да се самолекува, което може да е опасно. Наблюдава се все повече случаи на хора, поставили си диагноза чрез интернет, които идват в кабинетите и очакват да им бъде предписано лекарство. Тя допълни, че може да се загуби уважението към специалистите, ако хората смятат, че лекарите не са нужни.


Димитрова заяви, че е недопустимо да няма лекарства за пациенти през 21 век. Най-важното в ситуацията е да се вкарат нещата в ред, а след това да се търси виновника, допълни тя. Маниерът на говорене през медиите изкарва на преден план минусите на здравеопазването, грешното овладяване на проблемите и че реформите, които се очакват не са започнати, а всъщност излизат нови проблеми. Тя обясни, че не подкрепя възможността за промяна на предписано лекарство в аптеките, защото лекарят е направил предписание на базата на професионалния си опит и е избрал конкретно лекарство с причина.

По темата с дигитализацията на сектора Димитрова обясни, че тя върви с темпове, които не сме виждали досега. Има въведена електронна рецепта за някои лекарства и достъп до електронното здравно досие на пациентите. Електронното здравно досие позволява на пациентите да следят своя статус от документална гледна точка, както и на лекари в различни лечебни заведения да проследяват лечението на пациента, ако той постъпи там, обясни гостът.

Липсата на пари е много сериозен проблем в здравеопазването. Димитрова допълни, че в България се отделя най-малкия процент от БВП за здравеопазване, което не покрива нуждите на гражданите. Не се стига до по-сериозна дискусия за промени в това направление, сред законодателите.

“Средностатистически българинът за целия си живот плаща толкова здравни осигуровки, колкото струва една операция в Германия или Туриця“, каза Димитрова.

Не трябва да оставяме пациентите да се лекуват в чужбина, допълни тя. Тя обясни, че е възможно да има течове на финанси в системата, които трябва да бъдат пресечени, но те се използват за оправдание да не се поглежда сериозно на проблемите. Един от възможните сценарии е да се създаде конкурентен фонд на НЗОК, каза гостът.

Част от нарасналата сума на парите, които българите харчат за лекарства, се дължи на това, че хранителните добавки се смятат за лекарства от хората, тъй като са закупени от аптека, каза гостът. По-значимият фактор според нея е самолечението.

Тя допълни, че сме болно общество, хората не си правят профилактични прегледи и често отиват при лекаря в напреднал стадии на заболяване. Ние притежаваме един от най-бързите достъпи до здравеопазване в Европа и трябва да се възползваме от специалистите ни, обясни тя.

По отношение на конкуренцията между болниците гостът смята, че тя не е на база областни, общински или частни, ами на база предоставяне на по-добра услуга. Тя смята, че приемането на проекта за приоритетните болници ще промени това. Предвижда се определени болнични заведения да бъдат приоритетно финансирани, като мотив за това е от части заплащането на възнагражденията. Тя смята, че критерият, по които се избират заведения за приоритетни, не трябва да е на база на това да си покрият разходите по възнагражденията, а на база на специфична дейност, която вършат. Тя допълни, че е твърде рано да говорим за ефекта от приоритетните заведения.

Димитрова обясни, че има пътеки, които са справедливо финансирани. Това означава, че парите, отпуснати за тях, отговарят на нужните финанси за даденото лечение. От асоциацията се борят да докажат, че има проблем с финансиране на някои пътеки, тъй като има пътеки, на които не е правена оценка колко е реалният разход и не се знае отделените пари дали покриват нуждите за лечение.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.



Източник