Войната в Украйна не може да бъде спечелена, защото не може да бъде загубена

Войната в Украйна не може да бъде спечелена, смята Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи и дипломат.

По думите му месеците до края на година ще имат ключово значение за посоката на развитие на войната в Украйна – дали ще продължи залагането на военно решение или ще се направи опит за прехвърляне в политическото поле. Всичко зависи от отговорите на два въпроса: Какво означава победа? и Може ли тя да бъде постигната, коментира той пред БНР-Радио София.

Тази война не може да бъде спечелена, защото не може да бъде загубена, тълкува Кючуков. И двете страни – Русия и НАТО, подкрепящо Украйна, разполагат с високотехнологичен, разрушителен ресурс, който засега не използват, но към който може да прибегнат при ескалация и опасност от поражение.

От гледна точка на Украйна целта е война до пълно освобождаване на окупираните територии. От Русия обаче това изглежда практически невъзможно, особено след обявяване на 5 украински области за руски.
Кремъл вече не говори толкова за демилитаризация и денацификация, колкото цели запазване на овладените области. „За съжаление войната се превърна в битка за територии, човекът няма значение, той е инструмент и жертва“, отбеляза още Кючуков.

На срещата на Г-20 през септември се очерта преконфигуриране на балансите в геополитически план. Т.нар. глобален юг заяви твърдата заявка да бъде съществен фактор в международните отношение оттук нататък, каза още специалистът. Страните от Азия, Африка и Латинска Америка по принцип са против войната, но не споделят позицията и санкциите на Запада спрямо Русия.

За тях прекратяване на войната е първостепенен приоритет.

Конфликтът в Нагорни Карабах никога не е прекъсвал, той просто имаше затишия. Това, което се случва там е изключително сериозно, подчерта Любомир Кючуков.

Конфликтът засега приключи в полза на Азърбайджан. Но има хуманитарна криза с над 100 000 бежанци, има и вътрешнополитическа криза в самата Армения, както и геополитически трансформации в региона, които се отнасят не само за двете страни.

Армения се чувства предадена и изоставена от всички.

Русия беше гарант от 2020 г. за прекратяване на огъня , но е ангажирана с войната в Украйна. Турция се утвърди като основен играч. Западът – Франция и САЩ, тепърва и твърде късно активизират своята роля района с по-скоро антируска мотивация, а не – проарменска. Ситуацията е сложна и напрегната и не бива да се пренебрегва.