Омбудсманът иска КЕВР да използва надеждни данни за цената на водата

Омбудсманът иска КЕВР да използва надеждни данни за цената на водата



https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0586/0000586418-fbh.jpg

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов по повод общественото обсъждане на Проекта за изменение на Указания за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени“ за регулаторния период 2022-2026 г.

Проф. Ковачева е категорична, че когато се определя социалната поносимост за съответната година трябва да се използват само и единствено надеждните данни на Националния статистически институт (НСИ) за съответните години.

„По време на общественото обсъждане на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени“ за регулаторния период 2022-2026 г. през м. април 2021 г. подчертах, че проблемът с високата максимална грешка в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“ следва да бъде разрешен и настоях КЕВР да предприеме необходимите мерки“, пише омбудсманът.
Диана Ковачева се позовава на писмо на НСИ с изх. № 07-04-1172#2/09.10.2023 г., адресирано до КЕВР и до омбудсмана, като обръща внимание, че НСИ определя като нежелание от страна на Регулатора да се съобрази с бележките и становищата им относно промени в съответните нормативни документи за източник на информация за доходите на домакинствата при определяне на социалната поносимост на цената на ВиК услугите.


„Предложените текстове по т. 52.2.2, т. 52.3.2, т. 52.4.2: В случай че не бъдат предоставени данни за разполагаем средномесечен паричен доход на лице от домакинството по области от изследване „Наблюдение на домакинските бюджети,  Комисията  използва данни за социалната поносимост на цените на ВиК услугите от одобрения бизнес план за 2024 г., съответно 2025 г. и 2026 г., следва да отпаднат“, категорична е проф. Ковачева.
Тя подчертава, че по този начин изчисляването на социалната поносимост започва на база на данните за разполагаем средномесечен паричен доход на лице от домакинство по области от статистическо изследване на НСИ за 2020 г. И допълва, че от представената публична информация от НСИ за 2020 г., данните за 23 области са с максимална стохастична грешка над 10%. Това са областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Габрово, Разград, Русе, Силистра, Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Смолян, Хасково, Пловдив и Перник.

Посочва още, че определянето на средния месечен доход на домакинство в съответния регион е статистическа дейност, която по Закона за статистиката се осъществява от НСИ затова Регулаторът би следвало да ползва само данни, предоставени от Националния статистически институт.

Омбудсманът допълва, че текстът на т. 52.2.2 не е в съответствие с извършеното на 9 октомври 2023 г. актуализиране на данните за общия доход средно на домакинство от изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“ за всяка област от 2017 г. до 2022 г., с добавена максимална стохастична грешка.

Тя обръща внимание и на факта, че НСИ е публикувала данни за 2022 г., от които е видно, че в 18 области максималната стохастична грешка е с над 10 %, което според НСИ ги прави ненадеждни. Това са областите Монтана, Велико Търново, Русе, Габрово, Пазарджик, Стара Загора, Ловеч, Търговище, Разград, Силистра, Враца, Ямбол, Смолян, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Перник, Шумен.



Източник