Фокусът на кабинета към големите цели – Шенген и еврозоната



https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0585/0000585902-fbh.jpg

Има положителни аспекти на икономиката, но всеки нов конфликт и геополитическа нестабилност би могъл да доведе до допълнително охлаждане на икономиката.
Това заяви пред БНР министърът на икономиката Богдан Богданов и подчерта, че през 2023 г. се отчита ръст на българската икономика.

“Европейската банка за възстановяване и развитие и МВФ коригираха прогнозата си в положителен аспект за допълнителен ръст на българската икономика. Вече виждаме ръст до близо 2%. Друг положителен факт е, че запазваме доверието на инвеститорите. За първите 6 месеца от годината отчитаме нива от 2 млрд. евро, което се доближава до миналогодишните нива”, посочи министърът.

Той уточни още: “Очакваме мерките, които се налагат за намаляване на инфлацията и в Европа, и в България, да дадат резултат. Видяхме го вече в големите икономики – Австрия и Германия дори влязоха в рецесия. Отчетохме тези данни и по ръста на износ тази година, той намалява със 7,6%, сравнено с предходната година. Което значи, че българските компании, за основните си традиционни пазари като европейските, в момента, а и в краткосрочен план могат да очакват стагнация, по-малко потребление. Заради това българският бизнес трябва да погледне и към други пазари”.   


Министър Богданов изтъкна, че политиката на правителството трябва да се гледа през фокуса на големите цели – присъединяване на страната към Шенген и еврозоната.

“България е абсолютно готова да бъде пълноправен член на Шенген, както и да бъдем част от еврозоната от януари 2025 г. … Няма как да останем в периферията, ако искаме България да е просперираща държава”,каза той.

По думите на икономическия министър българският пазар не е изолиран, а се влияе от борсовите цени на горивата.

“Дерогацията на руски петрол е с определен краен срок от ЕК. Трябва да направим така, че рафинерията да работи с неруски петрол, но да продължи да работи с максимален капацитет. Държавата ни стриктно ще следи преминаването на “Лукойл” към неруски петрол. Вече графикът е по закон. Заложихме в закона производствени обеми, които “Лукойл Нефтохим” трябва да поддържа, така че да не стигнем до момент, когато рафинерията ще намали значително производството си и да освободи работници”, посочи той.

Богданов беше категоричен, че ако не се изпълняват конкретните ангажименти от “Лукойл Нефтохим”, държавата може да се намеси, за да бъде запазен този стратегически за страната актив.

“Особеният търговски управител ще бъде предлаган от министъра на икономиката на Министерския съвет. Имаме готовност да реагираме, ако се наложи”, каза министърът.



Източник