От ракети до паяжини – млади учени правят силно впечатление


Проектите в конкурса на ЕС за млади учени варираха от ракетостроене и лекарства за хронични болки до климатична демография и замърсяване на реките (снимка: CC0 Public Domain)

34-тото годишно издание на конкурса на ЕС за изследователи тийнейджъри приключи успешно миналата седмица, а за голямата награда претендираха участници от Канада, Дания, Полша и Португалия

от София Манзанаро

Инес Алвес Серкейра от Португалия прекара едва пет дни в Брюксел, но си тръгна с първа награда на ЕС за млади учени. Попитайте обаче 17-годишната Серкейра какво помни най-добре от събитието, в което се представиха 136 участници от три дузини държави от Европа и извън нея, и жадуваната награда се споменава едва-едва.

Без притеснения

„Хареса ми да изслушам представянето на всички проекти и разговорите за науката, без да се налага да се притеснявам, че някой ще ме оценява или нещо подобно“, казва тя към края на 34-тия годишен конкурс на ЕС за млади учени (EUCYS) , който се състоя в белгийската столица.

С притеснения или без притеснения Серкейра и останалите участници на възраст между 14 и 20 години бяха оценявани от жури от 22-ма изтъкнати учени и инженери от цяла Европа като част от официалния конкурс. В него участваха 85 научни проекта в състезание за първа, втора и трета награда с общ награден фонд от 62 000 евро.

Наградите включват също стипендии и посещения в институции, като например Европейската космическа агенция, организацията за ядрени изследвания ЦЕРН и форум, който събира осем от най-големите научноизследователски органи в Европа.

Всички участници вече бяха спечелили първа награда в националните научни конкурси. В конкурса на ЕС за млади учени четири проекта спечелиха голямата награда, като всеки получи по 7000 евро.

Серкейра получи своята заедно с двама съекипници: Афонсо Хорхе Соарес Нунес и Марио Ковас Онофре. Тримата португалци, които са от северния крайбрежен град Порто, изследват потенциала на паяковата коприна за лечение на заболявания на костите, включително остеопорозата.

Проектите в конкурса на ЕС за млади учени, които варираха от ракетостроене и лекарства за хронични болки до климатична демография и замърсяване на реките, бяха толкова различни по естеството си, колкото и биографиите на участниците в него, пристигнали чак от Канада и Южна Корея.

Канадката Елизабет Чен е друга носителка на първа награда за проект, свързан с лечение на рака. Другите двама, получили първи награди, са Максимилиан Гоздур от Полша — за проекта си в областта на съдебните институции, и Мартин Стенгард Сьоренсен от Дания — за начинание, свързано с ракетните двигателни системи.

Блестящи умове

„В конкурса на ЕС за млади учени се възнаграждават ентусиазмът, страстта и любознателността на следващото поколение блестящи умове на Европа, които търсят нови решения за най-належащите за нас предизвикателства“, казва Марк Льометр — генерален директор за научни изследвания и иновации на Европейската комисия.

На събитието като цяло изпъкваха устремът и духът. Към тях се прибави и другарството.

Ноеми Мариана Пиа, Пиетро Чичери и Давиде Лола — всички на 17 години от Италия, твърдят, че се чувстват победители от спечеленото участие в конкурса на ЕС за млади учени със своя проект за устойчиво продоволствие, и описват събитието като единствен шанс в живота да се свържат с млади учени като тях от целия свят.

Тримата италианци искат да разработят растителни алтернативи на животинските протеини. На своя изложбен щанд те говорят със заразително вълнение за изследването си, докато държат в ръцете си сух нахут и соя.

Лола заявява, че макар да изпитва удоволствие от яденето на сочна пържола, той усеща належащата нужда от намаляване на потреблението на месо в борбата с изменението на климата и за опазване на биологичното разнообразие.

Бляскави идеи 

От другата страна на залата 16-годишната Елени Макри от Кипър си припомня как приятелски разговор в училище за плановете за лятото ражда идеята морската трева, която се намира по много от плажовете на острова, да се използва за производство на тор.

Нейният партньор по проекта — Темис Темистоклеос, вдъхновено се присъединява към разговора, за да поясни как морската трева може да възстановява фосфата от отпадъчните води. Процесът включва термична обработка на морската трева.

Темистоклеос изразява гордостта си от факта, че Макри е избрала него за съекипник за конкурса.

„Имаше хиляда души, но тя избра мен!“ — казва той с широка усмивка, докато Макри закачливо поклаща глава в отговор.

Науката също може да бъде резултат от партньорство, а не причина за него. Спортът, най-вече гребането, събира заедно Метка Супей и Брина Поропат от Словения.

След години тренировки в един и същ отбор те решават да проучат въздействието на енергийните напитки върху възстановяването на сърдечния ритъм.

Множество пътеки

Докато се аплодират едни други, като същевременно се приготвят да се сбогуват, участниците в конкурса на ЕС за млади учени за 2023 г. предлагат поглед върху комбинацията от качества — лични, интелектуални, социални и дори професионални — които превръщат младите хора в изследователи новатори.

Гоздур, полският носител на голямата награда, открива страстта си в областта на правото, докато работи в адвокатска кантора. Преди това той искал да учи медицина и дори за кратко се пробва в киноиндустрията.

Неговият проект за конкурса на ЕС за млади учени използва наказателно-процесуалните кодекси на Франция и Полша, за да изследва перспективите пред „възстановителното правосъдие“ — централен елемент на което е връщането на осъденото лице към нормалния живот. Стига до заключение, че „никоя страна няма полза от наказателния популизъм, особено жертвите“ според едно описание.

Сега 19-годишен и студент по право във Варшава, Гоздур заявява, че би желал международните институции да вземат предвид неговата работа, за да може в бъдеще тя да повлияе на правните норми „в реалния живот“.

„Конкурсът на ЕС за млади учени ми показа, че идеята ми всъщност е уместна и може да помогне на обществата“, твърди той. „Бих искал да се боря повече за моя проект.“

За Сьоренсен, датския носител на голямата награда, впускането в ракетостроенето като тийнейджър не е изненада. Родом от град Оденсе той започва да се занимава с компютърно програмиране, когато е на 10 години, а неговият баща — електроинженер — го вдъхновява да търси призвание в инженерството.

Понастоящем 19-годишен, с изследванията си Сьоренсен се опитва да създава по-евтини ракетни двигатели. Неговият проект, озаглавен „Разработване на малки регенеративно охлаждани ракетни двигателни системи“, показва как малки ракетни двигатели могат да бъдат охлаждани с гориво, представляващо смес от етанол и диазотен оксид.

Сьоренсен казва, че не е сигурен какъв път ще поеме в бъдеще, но изразява интерес да продължи изследванията си в областта на ракетостроенето. 

„Бих искал да продължа да работя по този проект“, казва той. „И бих искал да направя нещо, което има значение за света.“

Чен, призьорката от Канада, отдавна проявява силен интерес към изследванията в областта на рака.

От дете тя участва в мероприятия за набиране на средства на канадска асоциация за борба с рака и недоумява защо значителните дарения не са довели до лек. Сега 17-годишна и в средното училище, Чен търси терапия, чрез която биха се избегнали често значителните странични ефекти на традиционните лечения.

Проектът ѝ набляга върху нова форма на имунотерапия, основана на т.нар. „CAR-T клетки“, които се изменят генетично така, че да се борят с рака по-ефективно.

„Наистина искам по-скоро да започва следването си в университет, а след това се надявам да се включа в изследване в областта на рака, защото това ми е толкова интересно“, казва Чен, която е от Едмънтън.

Тримата победители от Португалия — Серкейра, Нунес и Онофре, казват, че са изградили партньорство, силно колкото паяковата коприна, и планират да продължат изследванията си, докато са в университета, с надеждата един ден да провеждат клинични изследвания.

Наречен SPIDER-BACH2, техният проект отразява осъзнаването, че при все по-голямата продължителност на живота остеопорозата ще става все по-голямо здравно предизвикателство за света. Целта му е инвитро производство на изграждащи костите клетки, известни като остеобласти.

„Бъдещето за нас е светло“, казва Нунес.

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.  



Оригиналната статия ТУК