Творците водят в схватката с изкуствения интелект. Засега


Композитори, художници и писатели трябва да приемат, че генеративният AI е един добър инструмент, а не заместител на таланта, смята холивудският режисьор Гарет Едуардс (снимка: CC0 Public Domain)

Не стихват тревогите на хората от творческите индустрии за съдбата на труда им при възхода на генеративния изкуствен интелект. Една нова забележителна случка с участието на двама известни холивудски творци потвърждава, че човешкият талант не може и няма да бъде заместен от алгоритми; за сметка на това алгоритмите могат да бъдат впрегнати от творците за създаване на нови произведения.

Скоро на екраните по света ще се появи нов филм на известния режисьор Гарет Едуардс, който стои зад „Rogue One: История от Междузвездни войни“. Но когато неотдавна Едуардс се замисля за саундтрака за предстоящия си филм „Създателят“ – посветен на за изкуствения интелект – той решава да го композира с помощта именно на изкуствен интелект. Определя получените резултати като „дяволски добри“.

„Нахалната част вътре в мен смяташе, че ще бъде още по-добре, ако не казваме на никого. Направихме саундтрака и го запазихме в тайна. Представях си, че след това, когато всичко е готово, ще изненадаме всички с музиката – ще кажем, ха-ха, това всъщност е дело на AI“, разказва Едуардс в интервю за MIT Technology Review.

За да реализира идеята си, Едуардс моли музикална компания, която твори с изкуствен интелект, да използва технологията си, за да създаде саундтрак за филма в стила на композитора Ханс Цимер, носител на наградата „Оскар“. Системата AI генерира песен, която Едуардс оценява със 7 по 10-балната система. „Но дълбоко в себе си мислех, да, тази заслужава 7 от 10, но причината да отидете при Ханс Цимер е, че искате да имате музика, която получава 10 от 10“.

Едуардс, който в крайна сметка се обръща към истинския композитор Ханс Цимер за саундтрака на своя нов филм, споделя, че е влязъл във връзка с музикалния майстор и му е предложил да чуе музиката, генерирана от изкуствения интелект. Цимер, казва режисьорът, „намери това за забавно“.

Голямата битка на творците

Но експериментът на Едуардс говори доста за проблема в сърцето на една от най-големите битки, пред които е изправен светът днес. Писатели, поети, художници и творци се борят срещу инвазията на генеративния AI.

Специално в Холивуд е нажежено: актьори и сценаристи стачкуват в искане на по-справедливи условия на труд и срещу използването на генеративни алгоритми във филмовата индустрия. Налице е и ожесточен отпор от страна на автори и художници срещу генеративните AI.

Творците твърдят, че технологичните компании крадат тяхната интелектуална собственост, като безразборно търсят изображения и текст в мрежата за целите на създаването и обучаването на своите „умни“ алгоритми. Изтъкнати артисти дори вече съдят компаниите за изкуствен интелект за нарушаване на авторски права.

Ограниченият AI

Все още е твърде рано изкуственият разум да генерира музика така, както би се очаквало от истински композитор. „Това може да обясни защо Едуардс получава резултатите, които е постигнал,“ казва Хенри Айдер, експерт по генеративен AI.

„От моя опит някои доста прости AI музики са доста убедителни. Трудно е да се направи разлика между композиция, генерирана от изкуствен интелект, и композиция, изпълнена от хора“, казва той.

Но по-дълго произведение в стила на Ханс Цимер е значително по-сложно за генериране от обикновена мелодия на пиано и един инструмент, добавя той. AI системите са ограничени от това, което е налично в данните, използвани за обучение. През това време истинският Цимер има своето необятно въображение и целия заобикалящ го свят, от който да черпи вдъхновение.

Най-важното, казва Едуардс, на системите с изкуствен интелект им липсва нещо фундаментално, решаващо: умението за създаване на добро изкуство – т.нар. вкус. Те все още не разбират какво хората смятат за добро или лошо, за хубаво и грозно. Поради тази причина режисьорът вярва, че вместо да се страхуват от AI, творците трябва да го използват.

Просто инструмент

„Всички са много наясно, че идва. Това е инструмент – казва Едуардс. – Хората, които ще успеят, не отричат, че въпросният пробив се случва, и го приемат, учат се да си служат с него и се опитват да го използват като инструмент“.

Едуардс прави паралел между днешния бум на AI и изобретяването на софтуера за редактиране на снимки Photoshop. Когато програмата за графична обработка се появи на бял свят, казва режисьорът, обществената дискусия беше за това как софтуерът е „кощунство“. Е, днес той е нормална част от арсенала на всеки, занимаващ се с визуално изкуство.

„Преодоляхме проблема в крайна сметка. Сега Photoshop създаде толкова много възможности за толкова много хора, занимаващи се с изкуство, че не бих искал да се връщам назад“, казва Едуардс.

Изкуственият интелект сеизмично ще промени индустрията по същия начин, както изобретяването на камерата или цифровите визуални ефекти във филмовата индустрия, заключава Едуардс.



Оригиналната статия ТУК