Учени: Фотоволтаици по ЖП релсите е технически осъществимо


Разполагането на фотоволтаични масиви по протежение на ЖП трасетата може да е печелившо начинание (снимка: CC0 Public Domain)

Международен екип от изследователи проведе технически и икономически анализ, за да прецени дали разполагането на фотоволтаични системи между или близо до железопътни линии е жизнеспособно решение за селски региони, и установи, че тази силно критикувана типология проекти може да бъде не само технически осъществима, но и търговски привлекателна.

От доста време учени и частни фирми говорят за инсталирането на фотоволтаични панели по протежение на ЖП линиите – около тях, а дори и по самите трасета. Основните критики, отправени към този подход, се отнасят до два основни проблема, които могат да повлияят на работата на слънчевите панели – замърсяването и силното механично напрежение, което може да бъде породено от преминаването на влаковете над модулите.

Това са два фактора, които биха могли значително да намалят жизнения цикъл и производителност на фотоволтаиците. Учените са наясно с тези рискове. Те са провели анализ на проект за подобна инсталация в Бангладеш, където железопътните линии обикновено се изграждат върху меки наносни почви. Това намалява амплитудата на вибрациите, създадена от преминаващия подвижен състав.

Аализът е направен за фотоволтаична електроцентрала, разположена близо до железопътната линия в Бангладеш, с масив от 128 kW покрай релсовия път, на разстояние 3-4 метра от релсовия коловоз. В района има потенжиални потребители, например помпена станция, птицеферма, кравеферма, както и стотина къщи.

Проектът е за 342 слънчеви панела, разположени на два или три реда монтажни системи. Взети са под внимание съответният наклон, мощност на модула от 375 W, три стрингови инвертора от 33 kW, както и негативните ефекти – 1% загуба заради замърсяване на масива, 2% загуба заради несъответствие, 1% загуба заради деградацията, индуцирана от светлината, други фракции на загубите.

При това положение, според изчисленията, капиталовите разходи се оценяват на $124 688, а експлоатационните разходи за годишни дейности по поддръжка са оценени на $4 748.

Учените твърдят, че системата има коефициент на производителност от 77,3% и изравнена цена на енергията (LCOE) от $0,052. Това означава, че нетната настояща стойност и времето за изплащане са съответно $196 894 и 8,4 години.

Като се вземат предвид всички фактори, поставянето на фотоволтаични електроцентрали до железопътната линия може да бъде печелившо начинание, гласи изводът на учените. Те са категорични, че подобен проект е не само технически осъществим, но и комерсиално привлекателен.



Оригиналната статия ТУК