Винаги си задавам въпроса как бих постъпил, ако пациентът е мой близък


Д-р Стефан Ценов е част от екипа на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА. 

Завършва медицина през 2022 г. и започва да специализира във водещата хирургична клиника на академията. По време на следването си участва активно с разработки в медицинските конгреси за студенти и млади лекари през 2016 и 2017 г. Стипендиант на Български лекарски съюз за 2021 г. за отличен успех.

Интересите на д-р Ценов са в областта на колоректалната хирургия, лапароскопската хирургия, жлъчно-чернодробна, стомашна и панкреато-дуоденална хирургия.

Д-р Ценов, как решихте да станете хирург?

Не съм от хората, които с влизането си в медицинския университет са били наясно с бъдещия им избор на специалност. До решението да стана хирург стигнах постепенно в хода на обучението ми. Хареса ми това, че в хирургията могат да се видят нагледно физиологичните и патофизиологичните процеси в тялото. Това, което ме привлече в най-голяма степен е и възможността да получиш и приложиш широк арсенал от практически умения, които стъпват върху здрава основа от теоретични познания.

Разкажете за първите си стъпки, и за най-ярките спомени, които сте запазили от времето, когато навлизахте в хирургията?

Зад себе си имам едва година и половина стаж, така че, смея да твърдя, все още навлизам в специалността. Въпреки това със сигурност си спомням първите стъпки. Като всяко начало, и това беше трудно. Преди да бъда назначен,бях стажувал известно време, но да си в ролята на лекар, да трябва да носиш отговорност и да имаш ясна преценка не е никак лека задача. Няма как да не спомена, че всички колеги от клиниката винаги са били насреща да помогнат с всичко, от което съм имал нужда. А колкото до ярките спомени, те постепенно се трупат – с участието ми във всяка сложна и напрегната операция, или спешните ситуации в клиниката, при които се изисква бърза реакция и навременни адекватни мерки.

Кои са Вашите най-добри учители в специалността?

Несъмнено, на първо място това са проф. Ивелин Такоров и доц. Луканова. Но не мога да не спомена и д-р Димитров, д-р Станимиров и д-р Емин, без чиято подкрепа би било доста по-трудно за мен да се ориентирам за правилното поведение при различни ситуации в клиниката или в операционната зала.

Кои технологични постижения от последните години смятате за най-значими за развитието на хирургията като цяло?

Живеем във време на непрестанни технологични открития и нововъведения, като, естествено, това не подминава и хирургията. Може би като най-значимо трябва да се отбележи все по-голямото навлизане на роботизираната хирургия в практиката. Тя дава възможност да се извършват все по-сложни минимално инвазивни процедури. Недостатък е високата цена, затова се надявам в бъдеще да стане по-достъпна, за да могат повече пациенти да имат достъп до съвременно хирургично лечение.

Кои теми и проблеми от областта предизвикват в най-голяма степен Вашия интерес като специалист, който ще развива и научна кариера.

В днешно време голямо внимание се отдава на ранната диагностика и профилактиката на онкологичните заболявания. Въпреки това в клиниката не са редки случаите на пациенти с напреднало заболяване – тумор, който е хематогенно дисеминиран, тоест с метастази, или пък е локално авансирал. При тези пациенти често на помощ идват предоперативната химиотерапия или лъчетерапия, които целят да намалят обема на първичното огнище и да спомогнат за извършването на радикална операция. Например, при карцином на стомаха като златен стандарт се приема подлагането на неоадювантната химиотерапия. Надявам се в бъдеще с развитието на онкологията този подход да се използва все по-успешно, за да можем да получаваме добри резултати дори при пациенти с авансирали тумори.

Кое според Вас е най-важното в общуването между хирург и пациент?

Най-важните фактори за пълноценната връзка хирург-пациент са взаимното уважение, искреността и търпението. Въпреки, че често ежедневието ни е натоварено, лекарят е длъжен да бъде искрен и да отдели нужното време, за да разясни всички появили се въпроси от страна на пациента. Това е единственият начин да се изгради доверие във взаимоотношенията, без което дори един благоприятно протекъл болничен престой завършва с неудовлетворение и за лекаря, и за пациента.

Кои етични принципи се опитвате да отстоявате винаги и във всички ситуации?

Вярвам, че решенията на повечето проблеми могат да бъдат намерени, ако се следват прости принципи. Затова на първо място винаги се стремя да си задам въпроса как бих постъпил ако пациентът, седящ срещу мен, е мой близък. Друг сходен принцип, който се старая да следвам е никога да не допускам компромиси в грижата за пациентите.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? 

В свободното си време се старая да отделям време на близките и приятелите ми и да спортувам. Най-пълноценният отдих за мен е с разходка или лек поход в планината. Не съм голям фен на киното, но харесвам електронната музика. Трудно ми е да назова една единствена любима книга, но със сигурност между претендентите е “Нощ в Лисабон” от Ерих Мария Ремарк

Какво искате да пожелаете на колегите от клиниката, в която работите?

Държа да кажа, че съм един истински късметлия, тъй като колективният дух в клиниката ни е на особено високо ниво. Искам да пожелая на колегите си и на семействата им да са здрави. В професионално направление си пожелавам да запазим тези взаимоотношения, за да продължаваме и в бъдеще да постигаме високи резултати.




Оригиналната статия ТУК