Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи


Едва 1/3 от българите ходят на профилактични прегледи. Това става ясно от представително проучване на социологическата агенция „Тренд“ относно нагласите на българите към годишните профилактични прегледи, представено на пресконференция, посветена на важността на редовната профилактика за предотвратяването и ранното откриване на редица заболявания.

32% от анкетираните заявяват, че за последно са преминали през годишен профилактичен преглед тази година, 31% декларират, че са го направили през миналата година, а 15% – преди повече от две години. 11% от запитаните пък са отговорили, че никога не са били на ежегоден годишен преглед. Проучването показва още, че жените по-често са информирани за профилактичните прегледи, отколкото мъжете. Профилът на по-слабо информираните включва предимно мъжете под 40-годишна възраст.

По данни на НЗОК пък през 2022 г. 2,3 млн. души са преминали годишен профилактичен преглед, а от началото на 2023 г. до 30 юни личния си лекар с цел профилактика са посетили 1,9 млн. души.

Според зам.-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски тези 11%, които никога не са посещавали годишен профилактичен преглед и които не искат да го ползват, вероятно съответстват на хората, които са антиваксъри.  

„Хората не трябва да бъдат наказвани за това, че не се възползват от профилактичните си прегледи, те трябва да бъда изкушени да го правят. Хората не действат рационално, а емоционално. Въпросът е как да стигнем до емоцията на всеки един от нас и да поиска да остане жив и в добро здраве“, категоричен беше доц. Околийски.

По думите му въпреки повечето средства, които се дават за здравеопазване, не се наблюдава по-добър здравен резултат, тъй като средствата се насочват към крайната фаза за болнично лечение.

„Лекарите прекрасно знаем какво означава да установиш заболяване в ранен стадий и когато вече е в крайна фаза. Големият ръст на пари за болничната помощ се нуждае от анализ, за да се види каква част от това са пари, които са платени за дейности, които би трябвало да се извършат в извънболнична помощ“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му много малка част от „раздутия“ бюджет на болниците отива за високотехнологична помощ, а увеличените средства за извънболнична помощ трябва да бъдат насочени към определени цели, а не разпределени механично.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев пък подчерта нуждата от скринингови програми. „При общата профилактика не търсим нещо конкретно, при скрининговата програма търсим конкретен проблем в определена популация“, каза той. Денев даде пример със скрининга за колоректален карцином, който е обхванал по-малко от 3% от мъжете над 18-годишна възраст у нас, докато в Европа са обхванати над 40%.

Денев допълни, че според Европейския план за борба с рака 90% от населението в ЕС трябва да има достъп до тези програми, което е постижима цел и у нас вследствие на приетия Национален противораков план.

Очаквайте подробности




Оригиналната статия ТУК