На България не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура


Миналата седмица депутатите окончателно отхвърлиха предложението частните болници да правят обществени поръчки  за лекарства. Предложението обаче повдигна много въпроси. Потърсихме председателя на една от най-големите болнични организации у нас – Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова, която да внесе повече яснота правилно ли беше това решение и грози ли я България наказателна санкция.

Адв. Димитрова, тези дни, покрай гласуването на Закона за обществените поръчки, отново изскочи въпроса трябват ли частните лечебни заведения да правят обществени поръчки. Какво е Вашето мнение като председател на най-голямата асоциация на болници в България, голяма част от чийто членове са именно частни лечебни заведения?

Считам, че решението на народните представители е правилно и Българската болнична асоциация многократно е имала възможност да изрази становище по този въпрос. Приемането на законопроекта в този му вид би оказал огромен негативен ефект върху болниците, но най-вече щеше да затрудни възможността българските граждани, както и здравноосигурените граждани на други страни-членки на ЕС, да упражняват своите здравноосигурителни права в България. Пътят към лечението на хората не е добре да бъде затрупван с административни прегради, особено когато за това липсва и икономическа аргументация, какъвто е случая. Частните болници винаги са заинтересовани да купят на най-добрата цена, защото управляват в условията на конкурентна среда и трябва да оцеляват без държавна помощ.

Грози ли ни опасност от наказателна процедура, както се твърдеше по време на гласуването в пленарна зала?

В мотивите, с които бе обоснована исканата промяна не се съдържа конкретна информация за несъответствие в конкретна разпоредба на цитираната Директива или друг нормативен акт на България или Европейския съюз. Директивата визира „публичноправни организации“, каквито всъщност частните болници не са. Трите основни характеристики на „публичноправна организация“ са да са създадени с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, имат правосубектност и в по-голямата си част се финансират от държавни, регионални или местни органи или от други публично-правни организации. Изискването поставено в анализираната Директива, с която следва да се съобразим, е кумулативно т.е. организациите трябва да притежават едновременно и трите характеристики. Частните лечебни заведения покриват две от трите критерия -втория и третия, но не покриват първото изискване, тъй като те са такъв вид правни субекти, които трябва да управляват приходите и разходите си, и не могат да работят единствено в обществен интерес. С всичко изброено дотук, следва да заключим, че на страната ни не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура.

Каква е практиката в Европа? Правят ли там частните болници обществени поръчки?

Има различни практики в различните държави. Германското законодателство, например е хармонизирано с Директива 2014/24/ЕС, като разбирането на немското право се припокрива с дефиницията на Директивата за публично-правни организации. Частните болници не попадат в дефиницията за публично-правна организация, като съществуват изключения, като църковните болници (католически и др.), които не целят печалба и попадат под нормите за обществени поръчки. Според австрийското законодателство частните болници също не попадат в дефиницията за публичноправна организация, съгласно и не прилагат законодателството в сферата на обществените поръчки. Това са само няколко от много примери, но изводът е, че в Европейския съюз, в съответствие с нормативната уредба на страните-членки, лечебните заведения, които са частна собственост не попадат под обсега на “обществените поръчки”. Това е така, защото от една страна те по занятие носят отговорност за навременна диагностика и лечение на своите пациенти и от друга за финансиране на разходите за лечението по най-оптимален за страните начин. В този смисъл, всяко ръководство на частна болница е длъжно да осигури доставки на медикаменти и консумативи на възможно най-добра (най-ниска) цена, с цел минимизиране на загуби.

Какви проблеми биха изскочили за пациентите ако това беше прието?

Една обществен поръчка винаги изисква време, което в здравеопазването понякога е изключително ценно и носи риск от загубата на човешки живот. Особено, ако се случи обжалване на обществената поръчка, което е често явление в другите сфери, където законът се прилага, то тогава здравето и живота на пациентите застава под още по-голяма въпросителна, а във фокуса на здравните специалисти е именно пациента и приложената към него навременна и качествена здравна грижа. Допълнително това би насложило административна тежест, фактор, който винаги увеличава разходите, в случая напълно необосновано.

Преди време КРИБ също бяха против това гласуване. Какви са настроенията сега в различните организации, където членува Българска болнична асоциация?

Смятам, че решението се приветства като правилно от всички заинтересовани. Факт е, че провеждането на процедури по ЗОП коства време, струва пари и съответно води до увеличаване на разходите на дружеството за администриране на процеса – разходи за допълнителен персонал, разходи, свързани с увеличени срокове на доставки, забавено сключване на договори и пр., което в крайна сметка ще доведе до увеличаване на доплащанията от пациентите, което категорично не е в техен интерес.




Оригиналната статия ТУК