Около 30 млн. лв. трябва да отидат за здраве от акциза на цигари и алкохол


Преди дни зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски заяви, че в бюджета на Здравното ведомство не постъпват заложените по закон целеви средства от акцизите за цигари и алкохол. Защо това е така, има ли намерение Министерството на финансите да превежда такива средства и какви са другите възможни източници на пари за профилактика – по тези въпроси разговаряме със здравния икономист и съветник в Министерството на здравеопазването Аркади Шарков.

Г-н Шарков, има ли данни колко са средствата, които постъпват от акциз на тютюневите изделия и алкохол годишно в Държавния бюджет? Каква част от тези средства трябва да постъпва в МЗ по закон? 

По закон 1% от приходите от акцизи за тютюневи изделия и алкохол следва да постъпват в бюджета на Министерство на здравеопазването, чрез трансфер от централния бюджет. Съотнесено към очакваните постъпления за 2023 г. това означава около 30 млн. лв., които могат да спомогнат в борбата с хроничните заболявания, свързани с употребата на тези стоки. 

Преди дни зам.-министърът на здравеопазването доц. Околийски каза, че в Министерството не постъпва и стотинка. Каква е причината за това?

На първо място е нужно да се уточни, че няма яснота дали и по какъв начин постъпват те в бюджета. Второто е, че Министерството на финансите използва аргумент, че в този си член Законът за здравето противоречи на Закона за публичните финанси. За да има прозрачност, е нужно да се проведе междуведомствен публичен разговор по темата, целящ изясняване на процеса. 

От ЕКИП имахте предложение 10% от акциза да отиват за профилактика на социално-значими заболявания. Идеята е от години, но не може да бъде реализирана, въпреки привидното съгласие от всички политически сили. Според Вас на какво се дължи този отказ?

Министерство на финансите има свои аргументи защо не иска да заделя целево от приходите от косвени данъци, един от тях е, че ще се създаде прецедент, с който много други министерства ще поискат същото. Накрая може да се окаже, че не може да управлява процесите по тяхното разходване. Но на първо място е ключово да се създаде механизъм и програма за тяхното разпределение, за да има аргумент за искането на средствата. 

Откъде могат да дойдат други средства за профилактични и скринингови програми, ако Министерството на финансите продължи да не превежда дължимия процент от акцизни стоки на МЗ?

Частично тази функция е поета от НЗОК, чрез бюджетите за ПИМП и СИМП. Отделно министерството на здравеопазването разполага със скромни бюджети в посока политиките за профилактика и превенция, които могат да бъдат разширени, ако бюджетът за 2024 бъде одобрен във вида, в който е изпратен към Министерството на финансите.




Оригиналната статия ТУК