От стотиците чакащи за трансплантация, не можем да изберем подходящ реципиент

От стотиците чакащи за трансплантация, не можем да изберем подходящ реципиент


След донорска ситуация в Кюстендил трансплантолозите не са успели да изберат подходящи реципиенти в сравнително добро състояние. Това съобщи началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец“ д-р Борил Петров в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

„Операцията сама по-себе си не представлява някаква особена техническа трудност, но проблемите, които срещаме след трансплантацията, понякога са непредсказуеми. И ако пациентите имат няколко тежки придружаващи заболявания, които или не са добре лекувани, което е най-често, или пък не са и били диагностицирани до този момент, може да се стигне и до много тежки последствия за пациентите“, каза д-р Петров.

Той уточни, че почти всички пациенти, нуждаещи се от трансплантация, са на хемодиализа от дълги години, което много затруднява приемането на органа. „Друг проблем е, че много от тях не уринират изобщо. При тези пациенти пикочният мехур е атрофирал. Липсва еластичност на стената и ако сложим бъбрек на такъв пациент, той не трябва да излиза от тоалетната или да носи катетър цял живот. Такива пациенти ги привикваме предварително, за да ги подготвим евентуално за един трансплантиран бъбрек“, каза д-р Петров.

Според трансплантолога най-големият проблем е, че листата на чакащи пациенти не се актуализира, никой не проследява и не подава информация за реалното състояние на чакащите за нов орган пациенти.

„От толкова много пациенти, не можем да изберем такъв, при който да сме спокойни, че бъбрекът ще заработи. Според мен Центровете по хемодиализа биха могли да подават тази информация към една бъдеща самостоятелна Изпълнителна агенция по трансплантации. Последният път представителят на Агенцията каза, че са звънели на 32-ма пациенти, сред които е имало пациенти, които са били починали. Агенцията не знае, може да си представите в каква конфузна ситуация е попаднал човекът от агенцията – дясната ръка какво прави, лявата не знае. Ако ме питате как е на Запад, мога да кажа как е в Германия, защото две години съм бил там в клиника за бъбречни трансплантации. Пациентът е само един и е уточнен и извикан, който ще получи органа, аз само отивам и започваме операцията, за два часа сме приключили. Това е организация“, каза д-р Петров.

Отново заради липсата на добра организация у нас, въпреки законовата възможност от 2019 г., няма нито една трансплантация на бъбреци чрез кръстосано донорство.

Д-р Петров беше категоричен още, че трансплантациите не трябва да имат таван или лимит за средствата, защото както един пациент може да бъде изписан на 15-я ден, така може да остане и 150 дни. „Ако има таван средствата, болницата започва да влиза в разходи от бюджета си. При нас за разлика от трансплантираните пациенти в Турция, където ги пускат на 5-я ден да си вървят с конци, с дренажи и идват тук ние да им ги махаме, ние се стараем да ги пуснем напълно възстановени в къщи“, каза още началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец“.

Той коментира и причините за по-големият брой трансплантации последните месеци, които според него са комплексни. „Това се дължи както на добрата работа на колегите координатори по донорство, така и на близките, които проявяват разбиране в такъв тежък за тях момент. А ние можем да правим толкова трансплантации, колкото органи ни подадат“, завърши д-р Петров.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.




Оригиналната статия ТУК