Подкрепиха „първата стъпка“ в подобряване проследяването на лекарствата у нас


Със 17 гласа „за“ и без „против“ и „въздържал се“ Комисията по здравеопазване в парламента подкрепи промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), имащи за цел подобряване проследяването на медикаментите в лекарствената мрежа у нас.

„Идеята е всички системи да си говорят помежду си“ – така вносителят на промените доц. Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС описа основната идея на предложенията.

Предложенията

С текстовете се предлага Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ежедневно да предоставя на Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП) свързания код на медикаментите, чрез който се идентифицира името, общоприетото наименование, фармацевтичната форма, концентрацията, размера на опаковката и вида опаковка. Този код се подава към ИАЛ от притежателите на разрешение за употреба, както и от притежателите на разрешение за паралелен внос. От своя страна пък НСЦРЛП трябва да осигурява свързаност на националния номер за идентификация на лекарствения продукт с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък.

Предвижда се медикаментите, за които не е предоставена на ИАЛ информация за кода на продукта, да се изключват от Позитивния лекарствен списък и да не се заплащат с публични средства. Създава се и административно наказателна разпоредба за неизпълнение на задълженията за предоставяне на кода на продукта, като контролът се възлага на Изпълнителната агенция по лекарствата.

С текстовете също така се регламентира осигуряването на оперативна съвместимост и информационна свързаност чрез обмен на данни в машинно четим формат на институциите и регистрите, свързани с лекарствата у нас.

Становищата

Всички институции, структури и организации, имащи отношение към проблема, с изключение единствено на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, подкрепиха предложените текстове.

От името на Министерството на здравеопазването зам.-министърът проф. Илко Гетов декларира, че ведомството подкрепя всички мерки, които ще доведат до регулиране на пазара и решаване на проблемите с недостига и липсата на лекарства в страната.

Законопроектът получи подкрепа също така от Министерството на икономиката и индустрията, Здравната каса, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Агенцията по лекарствата и Българския фармацевтичен съюз. Единствената забележка на фармацевтите, изразена от председателя на съсловната организация Димитър Маринов, бе свързана с текст, засягащ осъществяването на оперативната съвместимост между информационните системи, в който са включени аптеките и лечебните заведения. Маг.-фарм. Маринов изтъкна, че нито аптеките, нито лечебните заведения имат правомощия да осъществяват подобна съвместимост и поиска те да бъдат изключени от текста.

Редица забележки към предложените текстове пък отправи председателката на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) Боряна Маринкова. По думите ѝ, текстовете не адресират причините за недостига на лекарства, сред които са такива като производствени проблеми, изтегляне на медикаменти от пазара, проблеми с качеството и т.н. Според нея също така е пожелателно да се смята, че нерегламентираните практики могат да се прекратят със закон. Маринкова подложи на критика и други текстове от предложенията, като заяви, че според БАРПТЛ те няма да решат проблема с недостига.

На думите ѝ реагира председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов, като посочи, че в ЕС действително са в сила изброените от Маринкова причини за недостиг на лекарства, но у нас сред най-сериозните са тъкмо нерегламентирани практики. Той съобщи, че преди началото на днешното заседание е получил справка от ДАНС, доказваща този проблем, и допълни, че ще запознае колегите си в комисията с документа.

Дискусията

Всички депутати от здравната комисия без изключение подкрепиха предложените текстове в изказванията си. Проф. Чорбанов от ИТН заяви, че адмирира всеки опит за решаването на този проблем, а Маргарита Генчева от „Възраждане“ съобщи, че парламентарната група възнамерява да включи и свои предложения между първо и второ четене.

Георги Гьоков от „БСП за България“ също декларира подкрепата на формацията си, но посочи, че това е „първа стъпка в тази посока и още сме много далеч от истината по контрола върху лекарствата“. Д-р Симидчиев от ПП-ДБ също заяви, че коалицията ще подкрепи, „с пълното съзнание, че това е първа стъпка“. По думите му има нужда системата като цяло да бъде изсветлена и начинът, по който това се случва възможно най-справедливо, е дигитализацията. „Подобна инициатива не може да реши проблема с недостига, но може да ограничи променливите на местно ниво, които задълбочават недостига и го правят критичен на моменти“, коментира още пулмологът.

Колегата му Ивайло Митковски (ПП-ДБ) пък отвори темата за вертикалната интеграция в лекарствения сектор, която по думите му е първопричината за проблемите с медикаментите у нас. „Всички си затваряме очите за това и всички го знаем. Така че това е една публична тайна, публично масово заобикаляне на закона, което доведе до едно от тези следствия, защото липсата на лекарства е следствие на едно порочно действие, което се случва в България, но ние не борим причината“, коментира той.

Във връзка с това пък доц. Васил Пандов (ПП-ДБ) заяви, че ще инициира законодателна инициатива, засягаща свързаните лица в сектора, което според него би решило част от проблема.

В крайна сметка всички депутати от здравната комисия, присъстващи на заседанието, подкрепиха единодушно на първо четене предложените промени.




Оригиналната статия ТУК