Само в 40 неврологии у нас се прилага тромболиза при мозъчен инсулт

Само в 40 неврологии у нас се прилага тромболиза при мозъчен инсулт


У нас трябва да бъдат създадени структури за долекуване и дневни центрове, казва Дорина Добрева от Асоциацията за инсулт и афазия

От 132 неврологични отделения у нас само в 40 се използва една от модерните процедури – тромболизата. За това алармира пред БНР доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“, където има разкрит голям център за лечение на инсулти.

„Това е буквално революционно лечение – не допускаш инсултът да стане голям, намаляват в пъти инвалидността на пациента и броят на хората, които си тръгват с неврологичен дефицит. От 100 инсулта в България обаче само два получават модерно лечение“, подчерта неврологът и допълни: „Ако острата фаза на инсулта се лекува правилно, пациентът може да излезе от болницата на собствен ход след третия ден, но може да има нужда от долекуване“.

Темата ще бъде водеща в дискусиите на първия конгрес на Националното дружество по инсулт, който се открива днес.

У нас липсва адекватна грижа за пациентите след излизане от болница и натоварването на семейството с разходи за рехабилитация и социализация, коментира Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия. Организацията обединява близки на пациенти, прекарали инсулт, и нейни представители също ще вземат участие на форума

„Линейката и парамедиците трябва да знаят къде е най-близкото звено за лечение на инсулт и да насочват болния“, казва Добрева и обяснява: „Всяка година 45 000 българи получават инсулт, повече от 10% от тях не оживяват. За останалите пътят след болничното лечение е пълен с трудности за близките. Много често близките получават или труп, или човек, който е абсолютно безпомощен. Цялото семейство се блокира и започва стресов период. У нас долекуване се предлага в някои болници и в хосписи. Липсва обаче връзката с неговите близки, не се предоставя никаква информация“.

По думите й, има индикации, че в България могат да се създадат болници за долекуване с обучени екипи специалисти, които да обгрижват такива пациенти. В противен случай при семействата, които не могат да си позволят рехабилитатор, човек е обречен. 

„Хората, които получават инсулт, са все повече млади, работоспособни. Такъв млад човек, освен че излиза извън строя и не може да бъде правилно възстановен, започва да тежи на семейството си, остава на произвола на съдбата“, казва тя. 

Според Дорина Добрева трябва да се помисли и за дневни центрове, в които се предлага музикотерапия и арттерапия като част от възстановителния процес.

 




Оригиналната статия ТУК