Следващият здравен министър трябва да балансира всички интереси в системата

Следващият здравен министър трябва да балансира всички интереси в системата


„Следващият здравен министър трябва да е балансьор, част от системата, и да формулира ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг. Слаби звена са профилактиката и информационната осведоменост. Трябва акцент върху социалните мрежи, за да се стигне до по-младата част от обществото“. Това заяви в интервю за БГНЕС Аркади Шарков, здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)

„Факт е, че професор Хинков сам заяви, че след ротацията няма да бъде министър. Ключовите моменти, когато говорим за министър на здравеопазването и нуждите на системите, касаят най-вече балансите там. Профилът на следващия министър трябва да бъде обвързан с това да може да балансира всичките видове интереси в системата на здравеопазването“, смята Шарков.

Според него следващият човек на поста трябва да бъде балансьор, с широк административен опит и капацитет, за да може да управлява структурата, а дори и да е бил част от системата. По думите му ключова задача, с която трябва да се заеме следващият здравен министър, е формулирането на ясна политика за стратегическо планиране за програмите по скрининг, касаещи сериозни онкологични заболявания. „Тук трябва да споменем и културата на пациентите за провеждането на редовни прегледи, за да се хване болестта на време, в този случай трябва да има информационна кампания от страна на МЗ, но не само чрез медиите, но и да се навлезе на ниво социални мрежи, за да бъде достигнато до най-младите“, коментира експертът.

Аркади Шарков припомни, че COVID пандемията занемари вниманието върху хроничните заболявания. Като основен проблем той посочи множеството нелекувани тежки хронични заболявания. „Тук говорим за хипертонии, които бяха извън контрол за хората с диабет. Лекарствата за именно такива пациенти са осигурени едва на 25% от НЗОК, и този процент трябва да е увеличен“, отбеляза Шарков.

Здравният икономист коментира и проблемите с лекарствата. Според него недостигът на лекарства е в различни форми, като за това има и външни фактори. „Повишаващите се цени на базовите съставки за производство на лекарства и цените за опаковките – тук говорим за липса на алуминий вследствие на войната в Украйна, нарушени вериги на доставки вследствие на постефектите от пандемията и взаимоотношенията на Европа със САЩ и Китай, както и конфликтът в Палестина. Има изготвен законопроект, касаещ системата СЕСПА, той трябва да бъде направен така, че да бъде в полза за пациентите“, отбеляза Аркади Шарков.

Относно недостига на кадри в системата на здравеопазването пък той коментира, че лекари ще има, но проблемът е при медицинските сестри. „Трябват стимули за медицинските сестри, и то най-вече финансов. Трябва да се помисли от бъдещите управници за подобен тип стабилизация за това липсващо звено“, каза Шарков.




Оригиналната статия ТУК